БЪРБОРилНИЦА

Логопедичен кабинет и детска работилница на Илиян Стойчев (логопед с втора специалност - начален учител).

Към началната страница.

Няколко думи към родителите на деца, постъпващи в първи клас:

Родителите познават най-добре детето си. Сравняват го с връстниците му, както и с неговите каки и батковци, когато са били на неговата възраст. Щом забележат, че то се затруднява да прави звуко-буквен анализ на думата, да чете, пише или смята. И има да го наречем обучитрлни трудности. Тежки характер и поведение (често се инати, налага се, трудно се съсредоточава). Трябва да се консултират със специалисти и да се работи индивидуално с детето по изпреварващо развитие на знанията и уменията, които ще изискват от него в училище. През годините заедно с родители сме работили здраво с деца и те реагират ведро, когато изискват от тях да направят неща, които са им лесни. За особеностите в характера и поведението им се знае само у дома. Други, дори да продължават да са по-буйни и/или по-трудно да се съсредоточават, се справят прилично със задълженията си училище. Разговорите за тях се водят само за поведението им, а не и за справянето им с учебния материал.

Всяка година при мен идват ученици, които имат проблеми със справянето в училище (затруднения с писането, четенето или смятането, ученето като цяло). Те, според родителите си, не са имали никакви проблеми в детската градина. Не са посещавали логопед или логопедът ги е взимал в отсъствието на родителите и са се научили да произнасят правилно нарушените звукове. Ще е полезно да сте сигурни, че детето Ви покрива с лекота уменията, необходими за добра начална училищна готовност. Добре ще е то да може да се съсредоточава и волево да учи 30 минути, да пише правилно с печатни букви, да чете на срички, да смята с лекота до 20 и фината моторика на ръката му да е подготвена за писане на ръкописни букви.

Възможно е авторитетно да Ви убеждават (или Вие да сте на мнение), че ако детето може много, ще му е "скучно" в училище. Ще ми се да напомня за два аспекта на тези очаквания - "интересно - скучно":

"Интересно" е в цирка, на кино, на парти по случай някакъв празник... В училище има много интересни моменти, но не забавлението е неговата основната цел, а ученето и придобиването на умения за общуване с връстници и възрастни. С хора, на които си равен и с други, на които си подчинен. Като крана цел - справяне в живота. Ние в семейството трябва да сме подготвили и ежедневно да мотивираме децата си да възприемат училището и като място, на което те могат да демонстрират своите воля, самодисциплина и уважение към личността на връстници и възрастни.

Много години виждам и работя с част от децата (обикновено не повече от 2 -3 на брой в клас), които са до една или друга степен смазани от "интересното" и новото в училище. Защото всички останали ЗНАЯТ И СЕ СПРАВЯТ С ЛЕКОТА. Получава се състезание между доминираща група добре или перфектно тренирани (3-4 години) играчи, на които се предполага, че може да им е "скучно" и двама-трима аматьори, които в момента учат правилата на играта. (Например училището започва на 15 септември, а в началото на ноември вече се правят диктовки, които учителите са задължени да редактират с червен химикал). Децата са достатъчно чувствителни и наблюдателни, за да се сравнят с останалите. За мен винаги ще е болезнено да виждам поведение и да чувам думи, изразяващи ниска самооценка, от деца, имащи пълния потенциал да се справят блестящо.

Ако дете има нужда от индивидуална подкрепа, но не му е осигурена. То изпитва най-големи трудности в класовете след четвърти. Когато целодневното обучение отпада, а всеки учител работи с над 200 деца и трудно успява да се обвърже емоционално с успеха на всяко едно от тях. (Началните учители отговарят за клас от около 24 деца).

Към началната страница.