Логопедичен кабинет и детска работилница на Илиян Стойчев (логопед с втора специалност - начален учител).
Как да подпомогнем езиковото развитие на децата си?
Всяко дете има индивидуален темп на развитие в различните сфери на израстването (физически, интелектуално и т.н.). Специалистите, на база проведени множество изследвания с деца, определят средна норма на усвояване на езика. Тази условна периодизация ни позволява да знаем етапа, на който се намира детето и какво му предстои в овладяването на езика.
Специалистите определят ролята на родителите като незаменима за развитието на познавателните способности и речта на детето. Наблюдателността, чувствителността и желанието на родителите да развиват и усъвършенстват навиците и способностите на своето дете са основни за постигане на богата езикова култура.
Авторитетите ни съветват:
Да се консултираме с логопед при съмнение за закъснение в езиковото развитие на детето или ако открием особености в развитието му.
Да не отлагаме консултацията с логопед, ако детето ни има речеви проблем. Да помним, че с възрастта навиците да се говори неправилно се затвърждават и все по-трудно се поддават на корекция.
Да не забравяме, че речта е инструмент на развитие на висшите отдели на човешката психика. Обучавайки детето на роден език, ние подпомагаме развитието на неговите интелект, познавателни процеси, емоционален свят и подготвяме условия за успешно обучение в училище.
Да се стараем да осигурим пълноценна езикова среда на своето дете още от първите дни на живота му.
Да съпровождаме ежедневната си дейност с правилен говор, да назоваваме своите действия и околните предмети, като заставаме пред детето така, че то да вижда лицето ни и да наблюдава говора ни.
Да използваме книжовен български език. Да не разрешаваме на себе си и на други възрастни да говорят пред детето ни на "бебешки".
Да поощряваме всички опити на детето да говори. Да не забравяме, че то започва да говори едва тогава, когато ние искаме да го чуем.
Да говорим с детето бавно, с кратки фрази.
Да не забравяме, че детето се нуждае от постоянен телесен контакт с нас - да не се притесняваме да го взимаме на ръце, да го прегръщаме, галим и докосваме.
Да отделяме на детето много време, да бъдем често с него.
Да се стараем да му четем всеки ден. Да не показваме досада и нежелание, ако детето ни помоли да му прочетем много пъти любимата му книжка, а да се радваме, че пред себе си имаме "книгоман" със свои предпочитания.
Да се въздържаме да поправяме неточностите в говора на детето, като го прекъсваме. По-ефикасно е да го изслушаме и, демонстрирайки, че сме го разбрали, да повторим сгрешената фраза правилно.
Да стимулираме любопитството на детето, да поощряваме задаването на въпроси като се стараем да отговорим на всеки от тях.
Да не сравняваме детето с други деца. Да се съобразяваме с факта, че то е уникално.
Да се стремим да не претоварваме детето. Да не поощряваме наизустяването на дълги текстове от малки деца.
Да не забравяме, че детето не се ражда с развита реч. То се учи постепенно да произнася звуковете правилно и ясно, да ги свързва в думи, изречения, да излага мислите си ясно и последователно.
Да помним, че през първите три години от живота на детето основно се извършва анатомичното съзряване на речевите области на мозъка, детето овладява основните форми на родния език и натрупва голям запас от думи. Ако в тази възраст не отделяме необходимото внимание за езиковото развитие, то в бъдеще ще са ни необходими прекалено много усилия, за да се навакса изпуснатото.
Да знаем, че първите пет години от живота се определят от специалистите като “години на чудесата”. Изследванията на физиолозите показват, че функциите на централната нервна система лесно се поддават на тренировка именно в периода на своето естествено формиране. Без тренировка развитието на тези функции се задържа и дори може да се забави завинаги.