Кои са основните комуникативни нарушения?

Логопедът оказва помощ на деца или възрастни, които имат:

нарушения на произнасянето (артикулацията-фонологията) на звуковете

 нарушения в произношението, причинени от проблеми в инервацията на артикулационния апарат - настъпва вследствие на това, че устните, езикът, небцето, гласните връзки и диафрагмата не могат да се движат в пълния си обем.

 различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие

 нарушения при структурни увреди на артикулационния апарат

 нарушения на темпа и ритъма на говор

 гласови нарушения

 различни по степен и тежест нарушения при детска церебрална парализа

специфични нарушения в усвояването на училищните умения -  писане, четене, смятане  

нарушения при сензорни дефицити, интелектуална недостатъчност и соматични проблеми (физически увреди и хронични болести)  

 

нарушения на произнасянето (артикулацията-фонологията) на звуковете - при деца с нормални слух, интелект и инервация на артикулационната мускулатура (т.е. запазена е връзката от мозъка до мускулите на говорния апарат):

• най-разпространените нарушения сред децата
• изразяват се в изопачаване (несъобразена с общоприетите норми артикулация), липса, пропускане, замяна на един или повече говорни звукове (фонеми) и/или тяхното смесване
• според това дали протичат с проблеми в слуховото различаване на звука (т.е. детето чува звука, но е затруднено да го разграничи от сходни звукове), те могат да водят до допускане на същите грешки и при писане

 

нарушения в произношението, причинени от проблеми в инервацията на артикулационния апарат - настъпва вследствие на това, че устните, езикът, небцето, гласните връзки и диафрагмата не могат да се движат в пълния си обем.

Характерни са нарушения в артикулацията на звуковете, в гласа, интонацията, темпа, ритъма, емоционалността на речта.

В зависимост от степента на нарушение във функционирането на мускулите говорът може да е напълно възпрепятстван или да са затруднени само някои движения на езика, причиняващи проблеми в артикулацията.

 

различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие - при деца с нормален слух и съхранен интелект, които към три годишна възраст вече изразено се открояват от връстниците си с:

• късното си проговаряне
• общуването на  "собствен" език, който разбират само най-близките им хора
• тежки  проблеми в произнасянето на повече говорни звукове (изопачаване, липса, пропускане, замяна), включително и на тези, които в норма се усвояват в най-ранна възраст
•  аграматичен говор (като чужденци) - не съгласуват по род и число, бъркат времената на глаголите, както и представките и окончанията на думите(бъркат или не използват съюзи, предлози, местоимения)
• затруднение при разбиране значението на думите или фразите, късно формират понятия за групиране по признак и др.
• трудно разбиране на чуждо изказване.

Езиковите нарушения най-често са съпроводени от:

• особености на характера (отказ да се говори, нежелание да се съобразяват с правилата и изискванията на възрастните, хиперактивност, апатия, агресивност)
• слабо развита фина моторика на ръцете
• непознаване на цветовете, формите, размерите
• несформираност на пространствените и времевите представи
• недостатъчно развити познавателни процеси - възприемане, внимание, памет, мислене, въображение.

 

нарушения при структурни увреди на артикулационния апарат  - нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението, вследствие от анатомо-физиологични увреди на речевия апарат. Успешно се лекуват още в ранна възраст от лицево-челюстни и пластични хирурзи. След раждането тези деца са обект на грижи от различни специалисти, сред които и логопед (който има функции преди и след операцията).  Ако не е следсвие от синдром, включващ умствена изостаналост, последиците от това нарушение често са отстранени до седем годишна възраст.  

 

 

нарушения на темпа и ритъма на говор - характеризират се с:

• бързо говорене, често трудно разбираемо за околните
• затруднение преди началото на изказването
• употреба на излишни звукове преди дума или фраза
• повторение или удължаване на звукове, срички, думи при говор в началото или средата на думата, съпроводени с напрежение в говорния апарат

 

гласови нарушения - характеризират се с пълно отсъствие на глас или частично нарушение (компетентните специалисти за изследване на гласа са фониатър или специалист УНГ и фонопед):

• слаб, хриплив глас
• висок, писклив глас
• носов говор
• променен тембър
• пренапрежение на гласа - следствие от прекалено силно говорене, пеене, викане

 

различни по степен и тежест нарушения при детска церебрална парализа - страдащите от това неврологично нарушение деца още от най-ранна възраст се подпомагат от лекари, кинезитерапевти, логопеди, психолози, педагози. Характеризират се с:

• артикулационни нарушения
• езикови нарушения
• гласови нарушения
• проблеми в усвояването на училищните умения

Комуникацията е допълнително утежнена от затруднения да се контролира позата за говорене и слушане, нарушението на мускулния тонус и рефлексите, дишането и гласообразуването.

Благодарение на екипната работа, започнала в най-ранна възраст, много от тези деца се интегрират успешно.

 

специфични нарушения в усвояването на училищните умения -  писане, четене, смятане - характеризират се с нарушения на писмената реч, изразени в допускането на строго специфични грешки, които не са свързани с интелектуалното развитие на детето или с пропуски в обучението в училище. Специфичните грешки на писането се проявяват  на различни нива:

• на ниво буква - затруднения при запомняне графичния образ на буквата (понякога продължават с години), изпускане на графични елементи на буквата, огледално изписване, замяна с буква, сходна по графичен признак, замяна с буква, чийто звук е близък по характеристики с този на изписваната
• на ниво дума - силни затруднения в определяне мястото на звука/буквата в думата, попускане, заменяне, вмъкване, разместване на срички и букви, огледално изписване на срички
• на ниво изречение - много трудно отделят думите в изречението, особено кратките думи като съюзи, предлози, местоимения, частици, наличие в писмените работи на специфични грешки (пропуски, замени, вмъкване на букви, срички, думи, огледално писане, липса на главни букви и точки в изречението, слято писане или разделяне на думата), натрупване на голямо количество грешки от един вид, устойчивост на грешките - срещат се при всички видове писмена реч - диктовка, преписване, преразказ, съчинение - за голям период от време.

Специфичните грешки на четенето:

• невъзможност за припомняне звука, съответстващ на буквата
• разместване местата на буквите в думата
• грешки при букви, чиито елементи са сходни с тези на друга буква
• затруднено четене на думата, разделена на срички
• често губене реда на който се чете - дезориентация
• прочитане "наобратно" - от дясно на ляво
• вмъкване на думи от горния ред
• неразбиране на прочетеното, дори и след овладяване в някаква степен на техниката на четене

Най-често проблемите в четенето и писането протичат заедно. В повечето случаи едно дете със специфични проблеми в писането има същите проблеми и при четене.

Проблемите в четенето водят до невъзможност да се разбират условията и на математическите задачи.

При смятането се допускат специфични грешки от типа огледално изписване, бъркане по графично сходство.

Голям проблем при децата със специфични проблеми на четенето, писането и смятането е разбирането и прилагането на алгоритъм за дадена операция.

Лесно се дезориентират в час, не разбират зададените им въпроси и дават нелогични и несвързани с въпроса отговори (дори при елементарни въпроси).

По-голямата част от децата със специфични проблеми в усвояването на училищните умения имат несъответствие между реалните си способности и интелект (често  над средните) и постиженията, демонстрирани в училище. Въпреки толерантността и подкрепата към тях от огромна част от преподавателите в началния етап на обучение, тези деца най-често преживяват неприятни емоции при всяко изпитване, свързано с четене, писане или смятане.

Крайните случаи на несправяне с овладяването на училищните умения предизвикват различни реакции - някои деца започват умишлено да пречат в час, да отказват да спазват училищните правила, да се държат арогантно и агресивно, други се изолират от случващото се наоколо, запазвайки поведение на отсъстващи, трети развиват страх, граничещ с фобия, от училище, изразяващ се със соматични симптоми - главоболие, болки в корема, гадене, изпотяване, треперене, тикове, вследствие на което често отпадат от училище.

 

нарушения при сензорни дефицити, интелектуална недостатъчност и соматични проблеми (физически увреди и хронични болести)

Основна роля за преодоляване на нарушенията имат специални педагози, строго профилирани за работа с деца с увреден слух, зрение, интелектуална недостатъчност, соматични проблеми. Логопедът подпомага постигането на правилна артикулация, езиковото развитие, усвояването на училищни умения, като се съобразява със специфичните особености на всяко от нарушенията.