Няколко думи от чичо логопед към родителите на деца, постъпващи в първа група на детската градина:
Здравейте, споделям с вас някои наблюдения, свързани с опита ми на родител и специалист логопед в София.
Ако дете, което не иска да говори, не може да говори или не може да говори разбираемо за околните, постъпи в детска градина, то често в началото остава изолирано от останалите деца. А педагозите си изграждат за него впечатление като за проблемно дете. Всичко това може да не е особено драматично, но се различава от старта в детската градина, който бих пожелал на когото и да е. Искам да напомня, че ситуацията подлежи на превенция и подпомагане.
Според мен има професии, в които какъв човек си е поне равностойно по важност с това какъв специалист си. Децата ни са четири години в детската градина и в делничните дни прекарват с предучилищните педагози повече време, отколкото с нас. Ще е добре да се уверите, че детето ще живее преди всичко в атмосфера на човечност. (Ние имахме късмет с госпожите на сина ни в детската градина, избрахме началния му учител и като родител не мога да си представя по-приятен резултат).
През годините при мен идват някои ученици, които имат проблеми със справянето в училище (затруднения, популярни с названия като ДИСЛЕКСИЯ, ДИСГРАФИЯ, ДИСКАЛКУЛИЯ, ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ). Те, според родителите си, не са имали никакви проблеми в детската градина. Не са посещавали логопед или логопедът ги е взимал в отсъствието на родителите и са се научили да произнасят правилно нарушените звукове. Ще е полезно на един по-късен етап да сте сигурни, че детето ви покрива с лекота уменията, необходими за добра начална училищна готовност.
Родителите познават най-добре детето си. Сравняват го с връстниците му, както и с неговите каки и батковци, когато са били на неговата възраст. Щом забележат, че то има да ги наречем закъсняло езиково развитие и/или тежки характер и поведение (често се инати, налага се, трудно се съсредоточава, не стои на едно място, познати или специалисти са употребявали за поведението му думи като "хиперактивно", "дефицит на вниманието") трябва да се консултират със специалисти и да се работи индивидуално с детето по изпреварващо развитие на знанията и уменията, които ще изискват от него в детската градина и училището. През годините заедно с родители сме работили здраво с деца и те реагират ведро, когато изискват от тях да направят неща, които са им лесни. За особеностите в характера и поведението им се знае само у дома. Други, дори да продължават да са по-буйни и/или трудно да се съсредоточават, се справят прилично със задълженията си в детската градина и училището и разговорите за тях се водят само за поведението им, а не и за справянето им с учебния материал. Виждам и трети, които са оставени да се справят сами, поведението им се влошава, не се справят добре и не са щастливи в детската градина и училището (заедно с тях невесело живеят родителите и учителите им).