Няколко думи от чичо логопед към родителите на децав в предучилищна възраст (бъдещи първокланици):
Здравейте, споделям с вас някои наблюдения, свързани с опита ми на родител и специалист логопед в София.
Ако дете (което до този момент не е посещавало детска градина), не иска да говори, не може да говори или не може да говори разбираемо за околните, постъпи в предучилищна група (в детска градина или училище), то често в началото остава изолирано от останалите деца. А педагозите си изграждат за него впечатление като за проблемно дете. Всичко това може да не е особено драматично, но се различава от старта, който бих пожелал на когото и да е. Искам да напомня, че ситуацията подлежи на превенция и подпомагане.
Според мен има професии, в които какъв човек си е поне равностойно по важност с това какъв специалист си. Децата са в детската градина или на училище много часове и в делничните дни общуват с учителите повече време, отколкото с нас. Ще е добре да се уверите, че когато е на детска градина или на училище, детето ще живее преди всичко в атмосфера на човечност. (Ние имахме късмет с госпожите на сина ни в детската градина, избрахме началния му учител и аз като родител не мога да си представя по-приятен резултат).
През годините при мен идват някои ученици, които имат проблеми със справянето в училище (някои от тях са просто недобре подготвени за училище, други със затруднения, популярни с названия като ДИСЛЕКСИЯ, ДИСГРАФИЯ, ДИСКАЛКУЛИЯ, ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ). Те, според родителите си, не са имали никакви проблеми в детската градина. Не са посещавали логопед или логопеда ги е взимал в отсъствието на родителите и са се научили да произнасят правилно нарушените звукове. Ще е полезно по време на обучението в предучилищната група вие лично да сте се уверили, че детето ви покрива с лекота уменията, необходими за добра начална училищна готовност. Идеално ще е то да може да се съсредоточава и волево да учи 30 минути, да пише правилно с печатни букви, да чете на срички, да смята с лекота до 20 и фината моторика на ръката му да е подготвена за писане на ръкописни букви.
Възможно е авторитетно да ви убеждават (или вие да сте на мнение), че ако детето може много, ще му е "скучно" в училище. Държа да напомня за два аспекта на тези очаквания - "интересно - скучно":
"Интересно" е в цирка, на кино, на парти по случай някакъв празник... В училище наистина има много интересни моменти, но не забавлението е неговата основната цел, а ученето и придобиването на умения за общуване с връстници и възрастни.С хора, на които си равен и с други, на които си подчинен и като краен резултат - справяне в живота. Ние в семейството трябва да сме подготвили и ежедневно да мотивираме децата си да възприемат училището и като място, на което те могат да демонстрират своите воля, самодисциплина и уважение към личността на връстници и възрастни.
Много години виждам и работя с част от децата (обикновено не повече от 3 на брой в клас), които са до една или друга степен смазани от "интересното" и новото в училище, защото всички останали ЗНАЯТ И СЕ СПРАВЯТ С ЛЕКОТА. Получава се състезание между доминираща група добре или перфектно тренирани (3-4 години) играчи, на които се предполага, че може да им е "скучно" и двама-трима аматьори, които в момента учат правилата на играта. (Например училището започва на 15 Септември, а в началото на Ноември вече се правят диктовки, които учителите са задължени да редактират с червен химикал). Колкото и да се оптимизира системата и да отпада използването на оценки от първи до четвърти клас (което аз с радост приемам), децата са достатъчно чувствителни и наблюдателни, за да се сравнят с останалите. За мен винаги ще е болезнено да виждам поведение и да чувам думи, изразяващи ниска самооценка, от деца, имащи пълния потенциал да се справят блестящо.
Родителите познават най-добре детето си. Сравняват го с връстниците му, както и с неговите каки и батковци, когато са били на неговата възраст. Щом забележат, че то има, да ги наречем, закъсняло езиково развитие и/или тежки характер и поведение (често се инати, налага се, трудно се съсредоточава, не стои на едно място, познати или специалисти са употребявали за поведението му думи като "хиперактивно", "дефицит на вниманието") трябва да се консултират със специалисти и да се работи индивидуално с детето по изпреварващо развитие на знанията и уменията, които ще изискват от него в детската градина и училището. През годините заедно с родители сме работили здраво с деца и те реагират ведро, когато изискват от тях да направят неща, които са им лесни. За особеностите в характера и поведението им се знае само у дома. Други, дори да продължават да са по-буйни и/или трудно да се съсредоточават, се справят прилично със задълженията си в детската градина и училището и разговорите за тях се водят само за поведението им, а не и за справянето им с учебния материал. Виждам и трети, които са оставени да се справят сами, поведението им се влошава, не се справят добре и не са щастливи в детската градина и училището (заедно с тях невесело живеят родителите и учителите им).