Мама Венче ме е родила с късмет през 1970г. в София (където и до днес живея), семеен съм, имам син.
При кандидатстване "Логопедия" беше първо желание за мен. Вярно съм предположил, че да помагам на деца ще е достатъчно силен мотив, за да ме кара да полагам усилия и да се развивам. Още тогава от наблюдение знаех, че когато човек обича работата си, умората, която изпитва, е свързана и със задоволство от свършеното.
Завършил съм Софийски университет "Св. Климент Охридски" с бакалавърски профил "Логопедия", втора специалност "Начална училищна педагогика" и магистратура по "Комуникативни нарушения на развитието". Освен шанс да придобия квалификация по избраната от мен специалност, моите университетски преподаватели ми дадоха и продължителен пример за професионализъм, човечност и лично достойнство.
Винаги съм искал да практикувам приложна логопедия в нейния социален вариант (на безплатна и доброволна логопедична помощ). Затова се явих на конкурс в Логопедичен център - гр. София (виж: моят работодател) веднага след завършване на Университета. Съвсем естествено ( : ))) ) бях одобрен и приет. От тогава до сега работя в отбрания колектив на Центъра и се ползвам с подкрепа и разбиране.
Старая се с труда и поведението си да утвърждавам авторитета на институцията - МОН - Логопедичен център - гр. София.
Като районен логопед всяка година приемам в кабинета повече от 30 деца. Половината от тях са с по-леки нарушения - не изговарят, изговарят грешно или заменят някой звук или група от звукове. Постановката, автоматизацията и диференциацията на звуковете ми се отдава. Работата с деца с подобни нарушения е приятна и резултатите се виждат почти веднага.
Смисъл и най-голямо удовлетворение намирам в работата с два типа проблеми:
различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие - (виж и: различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие и В какво основно се изразява логопедичната помощ? ) при тези деца има широко поле за работа и е наистина удовлетворително да ги видя след няколко години като първокласници да се справят с лекота със задачите си. Дори в по-редките случаи, в които значително нарушение е комбинирано с невъзможност на родителите да упражняват достатъчно детето в домашни условия, моите първокласници се справят значително по-добре от децата, на които не е отделено толкова внимание в предучилищна възраст (м.б. по причина на незначителните или трудно доловими затруднения), а с нерадостното училищно битие на децата, които са имали подобни проблеми в предучилищна възраст и с тях не е работил специалист в никакъв случай не може да има сравнение.
При необходимост държа тези мои приятели да продължат да получават логопедична помощ и в първите класове като ученици.
Това, което най-много ме радва е, че те подобно на останалите (без проблеми в обучението) деца получават от престоя си в училище основно положителни емоции.
специфични нарушения в усвояването на училищните умения - писане, четене, смятане (за да съм по-полезен за тези деца още в Университета се записах, обучавах и взех втора специалност Начална училищна педагогика) (виж и: специфични нарушения в усвояването на училищните умения - писане, четене, смятане , В какво основно се изразява логопедичната помощ? ).
Според данните от ежегодните обследвания на логопедите към Центъра, броят на учениците със специфични нарушения в усвояването на училищните умения - писане, четене, смятане в София се повишава. Тази тенденция се потвърждава и в общообразователните училища, които обследвам.
Това често са деца, чиято артикулация е нормална и в предучилищна възраст не са се различавали осезаемо от връстниците си в поведение и усвояване на учебния материал, растат в нормални условия и родителите им не само, че не са абдикирали от задълженията си, но и полагат усилия многократно надхвърлящи тези на останалите родители и въпреки всичко в края на първи клас малките ученици вече са проявили отчетливи трудности в ограмотяването - писане, четене и започват да получават негативите, свързани с несправянето им. Усилията ми са насочени към подпомагане да децата и в опити за мотивиране на родителите да следят да не се прекъсва процеса и да не престават да упражняват децата си в домашни условия.
( Оптимистично е, че в последните няколко години колегите, водещи предучилищните групи в училищата в района откриват навреме подобни затруднения в ограмотяването и препоръчват консултация с логопед и може да се направи доста по превенцията на специфичните нарушения в усвояването на училищните умения - писане, четене, смятане.)
Равностойна група са децата с обучителни проблеми, обусловени или подсилени от продължаваща дългогодишна липса на възможност на родителите и настойниците да ги подпомагат в домашни условия. При деца с проблеми, проявили се още в предучилищна възраст, институциите като детска градина и училище не са в състояние напълно да заменят помощта, която останалите им връстници получават вкъщи. Въпреки, че в огромния брой случаи за тази липса на достатъчна подкрепа има обективни причини - децата от подобни семейства изпитват най-много негативни емоции, свързани с проблемното им справяне с ученето.
Старая се да включвам в групите за работа в логопедичния кабинет и поне част от тези деца. До четвърти клас, с основната подкрепа на класните си ръководители, повечето от тях успяват да покрият основните изисквани знания и умения.